вторник, 28 октомври 2014 г.

* * *


Косата чака да бъде отрязана,
хлябът – да бъде изяден,
утрото влиза на пръсти и сяда,
до леглото на стареца –
Той е жаден.

Протяга ръка към нощното шкафче,
разпиляват се листи, изкълвани от времето,
хлябът въздъхна… има още да чака –
спомени тегнат в сърцето
и стенат.

Думи, написани много отдавна,
когато мъртвите били са по-малко,
шепнат на стареца от захабените страници,
препрочитани, мислени, страдани…

Помирил се най-после със себе си,
той отгризна топлата плът на хляба –
откровение – почти божествено…
Нощта дойде с усмивка…
и всяко колебание избяга…

(28.10.2014)

Няма коментари: