* * *

Косата чака да бъде отрязана,

хлябът – да бъде изяден,

утрото влиза на пръсти и сяда,

до леглото на стареца –

Той е жаден.

Протяга ръка към нощното шкафче,

разпиляват се листи, изкълвани от времето,

хлябът въздъхна… има още да чака –

спомени тегнат в сърцето

и стенат.

Думи, написани много отдавна,

когато мъртвите били са по-малко,

шепнат на стареца от захабените страници,

препрочитани, мислени, страдани…

Помирил се най-после със себе си,

той отгризна топлата плът на хляба –

откровение – почти божествено…

Нощта дойде с усмивка…

и всяко колебание избяга…

(28.10.2014)