закуска за шампиони

Прозя се утрото
над паничката с мляко,
протегна се,
разля го
и се изсипа светлината на деня

Прилив е. Усещам вълните,
които достигат бавно нозете ми.
Прииждат мощни, решителни, пламенни,
забързани своята част от брега да завземат.
Потъвам в безвремие - толкова сладко е,
не искам да мисля трезво сега,
копнея спокойствие, копнея притихване,
копнея покой пред мойта врата.
Отпускам се бавно,
вълните ме носят
и приласкават ме в тишина,
искам да се изгубя - съвсем да се изгубя
от погледа на тази земя...