сряда, 4 август 2010 г.

лекотата

- Сега не е време за поезия! - изкрещя Тя и затръшна вратата след себе си.

Хукна надолу по стълбите, със затворени очи пресече улицата и седна на първата пейка в парка - и без това беше посред нощ и нямаше никой. Запали цигара и извади тефтера си. Изщрака химикалката и написа: "Отново те излъгах. Време е, просто не обичам Твоята поезия."

Откъсна листа, сгъна го като лодка, допуши цигарата, смачка фаса и се върна до входа на блока. Пусна лодката в пощенската му кутия и отплува в нощта...

вторник, 3 август 2010 г.

3 август 2010 г.


Кога разбираме, че сме изгубили битката със самите себе си?
Твърде късно е да мисля, че нещо ще се промени,
освен отражението ми в огледалото – ще ми става все по-чуждо,
крилата напълно ще изчезнат…. Някой ден…
къдриците вече са прави като магистрали,
по които само жегата на битието прокарва сухите си пръсти….