Не искам да слушам теории разни
за своя живот, за живота на другите.
Той е такъв, какъвто си го направим -
нито по-лош, нито по-хубав.
* * *
Уморена от безсъние нощта ми
кротко прилягва във скута на утрото
със меки пръсти то приласкава я -
топли като бебешки устни.
Говорят си тихо, почти съзаклятнически,
бързат да изрекат всичко
* * *
Между разперените пръсти на дърветата
изтича всичкото униние на зимата
тя се опитва да си тръгне, тъжно крета,
подплашена от дръзкорозовия цвят на сливата.
Изпращам й целувка. Ще ми липсват
студените дни, когато сгушени вкъщи
с цветя прозорците изписвахме
и с тайни заклинания за слънце.
