сряда, 20 април 2011 г.

кратка вокална пиеса за един мъж, една жена и два мобилни телефона…

ж - Здравей. Аз съм. Какво правиш?
м - Ей! Здрасти! Амиии… нищо не правя всъщност.
ж - Аха. Обаждам се само да те чуя как си…
м - Днес съм ок. Поработих малко и сега почивам. Хайде да ми дойдеш на гости! Искаш ли?
ж - Всъщност… амиии… не. Няма да дойда.
м - Защо!?!
ж - Защото ми се иска да ме обичаш и да изрисуваш тялото ми с тайнствени плетеници - като твоите…
… мълчание… очаквано и тягостно…
ж - Чу ли ме?
м - Да… за плетениците и … за .. другото… трудно ми е да го повторя, защото… не знам… може да си права. Не идвай. Сама ли си сега у вас?
ж - Сама съм, но не те каня на гости.
м - Няма ли да ми отвориш когато дойда?
ж - Ти няма да дойдеш.
м - Защо говориш така!? Вече дори си обух обувките. Готов съм.
ж - За какво? Аз мога да изляза всеки момент.
м - Аз ще те намеря.
ж - Защо ще го правиш?
м - За да изрисувам тялото ти с плетеници… и…
ж - И?!?
м - Когато се видим, ще ти кажа останалото…
ж - Ще ми хареса ли когато го чуя?
м - Не знам. Дали в думата “обич” с теб влагаме едно и също нещо?!
ж - И аз не знам… обърках се… толкова много думи… и все са неточни.. непълни…
м - Прекалено често си в мислите ми, за да те лъжа…
ж - За какво да ме лъжеш? Каза ли нещо?
м - Обичам те. Сега го казах.
ж - Няма да излизам никъде. Искам да се целуваме.
м - Идвам.
ж - Зная. Ти ли звъниш на вратата?!
м - Аз.
ж - Обичам те. Влизай. Отключено е…

Няма коментари: