понеделник, 19 февруари 2007 г.

истината

Свидетели сме на собственото си падение.
Всеки ден... потъваме и се изгубваме по малко
там, където няма имена,
там, където сме просто частици от цялото,
там, където спираме да мислим,
там, където забравяме духа и помним само тялото...
Оставаме без дъх,
протягаме ръце
и търсим себе си,
но късно е...
това лице...? във огледалото...
оголено, оглозгано, изсмукано...
изгладено като яйце...
не го познаваме...
и чуждо е когато се усмихва,
когато плаче...
това лице не помни себе си,
и вижда в огледалото палача си.

Няма коментари: