закуска за шампиони

Прозя се утрото
над паничката с мляко,
протегна се,
разля го
и се изсипа светлината на деня

Прилив е. Усещам вълните,
които достигат бавно нозете ми.
Прииждат мощни, решителни, пламенни,
забързани своята част от брега да завземат.
Потъвам в безвремие - толкова сладко е,
не искам да мисля трезво сега,
копнея спокойствие, копнея притихване,
копнея покой пред мойта врата.
Отпускам се бавно,
вълните ме носят
и приласкават ме в тишина,
искам да се изгубя - съвсем да се изгубя
от погледа на тази земя...

парчета

Парчета от вчерашни мисли се валят поизстинали
в напуканата кутия на неправилния ми череп
Подбутвам ги гнусливо с посинелите си устни -
не искам да ги изричам на глас - остарели са.

Да изядеш живота

Забивай здраво зъби
не го жали - храна е
за тялото ти уморено
дъвчи, преглъщай,
късай залъци и
пий солта от раната на времето
Не мляскай шумно
некултурно е,
не се уригвай
нямаш ли задръжки?
Ако поискаш допълнително,
недей се чуди,
че ще те пратят в лудница...
Един живот живеем всички,
една храна ядем, една помия
един единствен, мамка му,
един единствен си,
изгризваме те...
Що за орисия?!?

една земя

Кръвта потича бавно - на пресекулки,
като задъхано предупреждение за смърт...
Написал си писмо със странни букви,
които не говорят, а крещят.
И смяташ, че това е всичко,
че след малко,
ще те обгърне сънна тишина...
Постой, приятелче, почакай малко!
А имаш ли билет за Другата земя?
И кой ли те излъга, че там ще се откриеш,
че там ще пиеш изворна вода....
не искам да съм лош пророк,
обаче...
земята е Една.

истината

Свидетели сме на собственото си падение.
Всеки ден... потъваме и се изгубваме по малко
там, където няма имена,
там, където сме просто частици от цялото,
там, където спираме да мислим,
там, където забравяме духа и помним само тялото...
Оставаме без дъх,
протягаме ръце
и търсим себе си,
но късно е...
това лице...? във огледалото...
оголено, оглозгано, изсмукано...
изгладено като яйце...
не го познаваме...
и чуждо е когато се усмихва,
когато плаче...
това лице не помни себе си,
и вижда в огледалото палача си.

офисно

Тънки ивици небе - като щори,
преминават пред очите ми
през прозореца кипи море -
хора се надбягват в изнемога.
Стъкленият похлупак ме пази
да не скоча през прозореца
земното притегляне ме тегли -
тегли ме летенето.