Ситната мъгла на
дъжда скрива лицата на хората
зад чадъри,
качулки и прозорци….,
които светят като
очи на котараци в тъмното
и приютяват
тъгата.
Нощните пеперуди кръжат
в екстаз
край бледите
светлини на уличните лампи,
а в подгизналите
си гнезда птиците чакат с нетърпение утрото,
за да изсушат крила на слънцето
и да облетят
града.
Чакам и аз –
чакам себе си,
чакам с всичкото
търпение,
на което съм
способна.
Не бих искала да пропусна най-важната среща в живота си.(4.11.2014)
Няма коментари:
Публикуване на коментар