четвъртък, 17 декември 2009 г.

накъсаници в главата ми,
чета стари писма...
тогава бях друга
млада, истинска, нахална...
Сега съм само истинска -
чувствам се млада,
но белите коси са предатели
нахална съм, но битовизмът задушава...
* * *
Плъзгам очи по белите покриви на къщите,
плъзгам мисли към себе си - предишната...
сегашната не ми е интересна толкова,
след време ще се захвана да разнищвам сънищата й...
сегашната е с план-график за деня,
предишната... със списък от мечти живееше...

1 коментар:

Злото прасе каза...

Както и преди думичките са ти приятели, криещи се вътре в главата ти и хвръкват радостно на вън,когато се сетиш да ги извикаш.