неделя, 15 февруари 2009 г.

15.02.2009

Не искам да слушам теории разни
за своя живот, за живота на другите.
Той е такъв, какъвто си го направим -
нито по-лош, нито по-хубав.
* * *

Уморена от безсъние нощта ми
кротко прилягва във скута на утрото
със меки пръсти то приласкава я -
топли като бебешки устни.

Говорят си тихо, почти съзаклятнически,
бързат да изрекат всичко

* * *
Между разперените пръсти на дърветата
изтича всичкото униние на зимата
тя се опитва да си тръгне, тъжно крета,
подплашена от дръзкорозовия цвят на сливата.

Изпращам й целувка. Ще ми липсват
студените дни, когато сгушени вкъщи
с цветя прозорците изписвахме
и с тайни заклинания за слънце.

3 коментара:

Злото прасе каза...

брей.. не сме забравили да пишем, а :)?

Злото прасе каза...

p.s.
В горното няма ирония батка. Реших да добавя, че нещо на второ четене ми прозвуча дву-три смислено. Връзвахме мартенички със стефчето тази вечер. приличат на мислите ни. хем са прави, чисти, хем стават едни заплетени неща от тях, трудни за разплитане :)

уффф... затрих предния коментар заради правописна грешка

sas каза...

благодаря, батенце!!! това означава много за мен :))) целувам заплетените ти мисли и твоата възлюбена :)