вторник, 4 ноември 2014 г.

Чакам


Ситната мъгла на дъжда скрива лицата на хората
зад чадъри, качулки и прозорци….,
които светят като очи на котараци в тъмното
и приютяват тъгата.

Нощните пеперуди кръжат в екстаз
край бледите светлини на уличните лампи,
а в подгизналите си гнезда птиците чакат с нетърпение утрото,
за да изсушат крила на слънцето 
и да облетят града.

Чакам и аз – чакам себе си,
чакам с всичкото търпение,
на което съм способна.
Не бих искала да пропусна най-важната среща в живота си.

(4.11.2014)

Няма коментари: