понеделник, 17 ноември 2014 г.

портрет

Дъждът с меки стъпки се разхождаше из града;
срещнах го на една улица,
подадох му ръка.....,
той имаше усмивката на пиян художник,
който е изгубил своята Муза....
Предложих му се – 
знам че трудно се рисува
ангел със жартиери,
но дъждът не се изплаши.....
Каза ми, че съм красива,
попи сълзите ми,
погали ми косата....
мокрите ми устни се впиха
във плътта му.....
Дъжд ли беше
или някаква тъга недосънувана....

Още дълго чувах меките стъпки,
още дълго носих мокрите дрехи...
Отново дъжд!
В една светкавица
видях портрета си.......

Няма коментари: