четвъртък, 31 март 2016 г.

Прозаично

31.3.2016

На приливи и отливи обичам те,
живея във сегашно просто време –
поезията е заключена между стените,
и няма въздух от къде да си поеме.

Пюрето, памперсите, дрехи за пране,
прозявка между обед и вечеря...
Добре че в къщата ни има и деца,
искрица за живот да мога да намеря.

И бързам вечер да приспя умората
от часове и дни еднакви до втръсване,
а сутрин…с надежда се взирам във хората…
копнея някой тъгата да пръсне.