понеделник, 20 февруари 2012 г.

... момичето ...

Момичето на моста, 
което е вперило поглед в реката 
и стиска ръце във юмруци, 
и силно жадува водата.... 
момичето, скрило в очите си 
най-синия цвят от небето, 
заплело в косите си 
най-злите вълни на морето... 
Това момиче чака Нощта, 
смее се диво и шепне – 
кълне за любов, изгаря сърца.... 
и пее за дните заветни, 
когато реката бе просто река, 
ръцете галеха, не търсеха камък, 
на моста стояха щастливи деца 
и си играеха на “татко и мама”... 

Мостът се наведе към реката, 
искаше да я прегърне цяла, 
тя копнееше отдаване..... 
сляха се... 
а момичето... 
...не съм го виждала отдавна...