31.3.2016
На приливи и
отливи обичам те,
живея във сегашно
просто време –
поезията е
заключена между стените,
и няма въздух от
къде да си поеме.
Пюрето,
памперсите, дрехи за пране,
прозявка между
обед и вечеря...
Добре че в къщата
ни има и деца,
искрица за живот
да мога да намеря.
И бързам вечер да
приспя умората
от часове и дни
еднакви до втръсване,
а сутрин…с
надежда се взирам във хората…
копнея някой
тъгата да пръсне.
1 коментар:
Публикуване на коментар