понеделник, 12 февруари 2007 г.

харесва ми

Харесва ми да се преследваме –
да лъжем времето и чувствата,
да се издигаме над себе си,
в телата си открили нуждата
от сливане,
от вчустване....
от умножаване
на миговете на забрава и копнеж.....
Харесва ми когато бягаш,
а след това си нежен и горещ...
Харесва ми да се страхувам от очите ти,
понякога така далечни и студени...
а друг път се оглеждам в тях
и виждам се красива....
и спира бързащото време.
Харесва ми.....
харесвам те...
харесваш ме...
болезнено сами сме цял живот
и само в миговете на забвение
сме истински,
сме влюбени,
сме вечни.....
и се стремим един към друг...

2 коментара:

Злото прасе каза...

Повече такива мигове ви пожелавам... и паузите между тях да са незабележимо малки ;)

sas каза...

хех, мило другарче - това е стара песен... години минаха от нея. Новите неща с от Колев нагоре... ;)
-сас-