tag:blogger.com,1999:blog-1491064270467458609.post2918827910281526757..comments2017-09-14T06:59:12.822+01:00Comments on Накъсаници: В очакване на крилаsashttp://www.blogger.com/profile/00147275199464424600noreply@blogger.comBlogger2125tag:blogger.com,1999:blog-1491064270467458609.post-90321522909661258692014-10-30T19:18:17.633+00:002014-10-30T19:18:17.633+00:00Тези страшни "когато" трябва да се унищо...Тези страшни "когато" трябва да се унищожават в зародиш, <br />да се обезкървяват, да се пропъдят! Понякога копнежът просто да разперя ръце... е толкова силен, <br />толкова болезнено силен..., <br />че едвам се задържам на земята, <br />едвам си поемам дъх, <br />едвам намирам себе си - онази, отдадена на битието на земята... <br /><br />* Благодаря ти, приятелче! sashttps://www.blogger.com/profile/00147275199464424600noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1491064270467458609.post-18503432522968508662014-10-30T16:50:43.864+00:002014-10-30T16:50:43.864+00:00Летим в синия простор на душата си, когато щастиет...Летим в синия простор на душата си, когато щастието ни дава криле, когато докосваме мечтите си, когато усмивките озаряват живота, когато слънцето грее в сърцето ни.<br />Летим и в хладното небе на нощта, когато тъгата ни дава криле,<br />когато душата ни страда, а сърцето ни плаче, <br />когато сълзите отмиват съня.<br />Крилата изчезват, земята ни хваща, когато живеем без трепет и страст. Когато денят ни е низ от задачи, <br />когато изгрева просто е утро, а залеза скучно повтарящ се край.<br />Когато светим без да горим,<br />Когато свикнем, просто тъй да вървим,<br />Когато мечтите превърнем във вещи,<br />Когато изстинат сърцата горещи,<br />Когато с лампа пропъждаме мрака, <br />а детето в душата ни умори се да чака.<br />Но винаги можем ръце да разперим и пътя в небето пак да намерим.Злото прасеhttps://www.blogger.com/profile/04361230425807764646noreply@blogger.com